Елена Маринова: „Никога не си достатъчно успял – винаги можеш да се надскочиш и всъщност състезанието със себе си е най-предизвикателното“

24.04.2021

Вижте повече за инициативата “Успешните примери” на Стопанския факултет

Включете се в нашия FEBA Alumni Club

Разговор с Елена Маринова, възпитаник на Стопанския факултет.

ElenaMarinova

Елена Маринова е основател и президент на софтуерната компания Мусала Софт. Мусала Софт е специализирана в сложни географски дистрибутирани проекти за изпълнение на цялостни софтуерни решения и ИТ консултации. Мусала Софт специализира в разработка на продукти и предоставяне на услуги за интеграция в облака, изкуствен интелект и големи бази данни, интернет на нещата, дигитална трансформация. Болшинството от клиентите на Мусала Софт са мултинационални корпорации в Европа и САЩ главно в сферите ИТ, телекомуникации, финанси, автомобилна индустрия, здравеопазване. Имайки успешен бизнес, Мусала Софт е и социално-отговорна компания с консистентната CSR политика с фокус образование и ИТ общество. Елена Маринова е активна фигура в стратегии и проекти за позициониране и развитие на българския и европейски бизнес климат, ИТ образование, наука, иновации и вдъхновение за младите таланти. Тя има ключова роля в изграждането на България не само като атрактивна дестинация за корпоративни инвестиции, но и като притегателно място за ИТ професионалисти от цял свят. Елена е ментор, член на журита на състезания в сферата на бизнеса и ИТ, говорител на бизнес конференции и събития насочени към младите хора. Елена е била част от бордовете на множество браншови, образователни и неправителствени организации, сред които БАИТБАСКОМАмерикански Университет в БългарияНаградата на Дюка на Единбург в България. Сега е и част от новоизбрания борд на Сдружение на завършилите Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

Елена, разкажете за себе си – с какво се занимавате сега?

Президент съм на софтуерната компания Мусала Софт.

Вие ли избрахте своята професия или тя избра Вас

Като дете казвах, че никога няма да се занимавам с ИТ. Майка ми и баща ми са инженери, вкъщи вечно беше пълно с платки, диоди, транзистори… играех си като малка с перфокарти… после компютър Правец 8, 16… после написах първата си програма и ми се стори ужасно скучно. Но не можах да избягам, явно е генетично заложено. И не съжалявам – интересно е, динамично, предизвикателно.

Кое Ви помогна да стигнете дотук?

Много работа, малко късмет и желанието да продължа напред и нагоре. Интересно ми е.

Как разбирате, че сте успял човек? Каква е Вашата рецепта за успех?

Никога не си достатъчно успял, винаги можеш да се надскочиш и всъщност състезанието със себе си е най-предизвикателното.

Кое е най-важното за един успешен ръководител?

Да имаш визия, да бъдеш уверен, да можеш да водиш хора към обща цел, да умееш делегираш, да взимаш решения с непълна информация, особено в критични ситуации… и куп други, откривам ги непрекъснато 🙂

Кога завършихте Стопанския факултет? Какво беше характерно за Факултета тогава?

През 2000 г. бакалавър и по-късно магистър (не отлагайте, става по-трудно с времето :). Беше сравнително нов факултет, силна конкуренция и за влизане, и сред колегите след това.

Кое Ви накара да изберете Стопанския факултет?

Той ме избра. Беше по метода на изключването – с какво мога да кандидатствам и след това възможностите – естествено си харесах най-трудното. Уцелих с факултета, сбърках със специалността, но си поправих грешката с магистратурата. Бакалавър съм по икономика и Магистър „Стратегическо управление“.

Кои са най-ярките Ви спомени от Стопанския факултет и студентския живот?

Нон-стоп партита в Студентски град и рано сутрин лекции, това беше динамиката. Страшно много учене, проекти, курсови работи. Ние масово не работехме по време на следването, като се изключат временни ангажименти, така че имахме време и да се съсредоточим върху ученето, и да изживеем куп небрежни приключения. Негативът беше, че всичко се случваше бюджетно, но и в това има чар, а и уроци.

Забавни случаи/епизоди, които помните?

Веднъж след дива нощ в Студентски град и ранни лекции, бяхме озверели от глад, но нямахме пари за стол (трагична, евтина храна, но никой не се отрови от нея за 4 години). Оказа се, че още мъкнем китара, така че се позиционирахме в подлеза на Плиска, подредихме пред нас няколко броя на Wall Street Journal (факултетът беше абониран за хартиеното издание) и започнахме да пеем репертоара от предната нощ. Бяхме измислили, че правим маркетингово проучване, предполагам смятахме, че звучи по-правдоподобно, ако има вестник на английски пред нас. Събрахме доста пари всъщност. Дадохме голямата част на бабата до нас, която продаваше цветя и ни проклетисваше, че ѝ гоним клиентите. Беше един от най-вкусните обеди.

PS Проф. Невяна Кръстева, ако сме Ви предали маркетинговото проучване, моля да проверите в архива за какво е било.

Кои преподаватели/предмети си спомняте най-живо? Защо?

Доста са. Тогава декан беше проф. Чобанов – говореше бавно и тържествено с неговия плътен дълбок глас. Ведър-баща и Ведър-дъщеря, от него научих доста за реториката, а от нея започнах да намирам смисъл в лекциите. При проф. Кръстева за първи път направихме фирма с колегите и даже тех парк, а в нейните упражнения разбрах колко различно е, когато се видиш отстрани в дебат.

В лекциите по счетоводство (Ели Станчева ни беше асистент – смятайте за какво ставаше дума в лекциите!) разбрах две неща – че счетоводството не е моето и че когато обичаш нещо, то ти дава безкрайна енергия и дори сухите числа могат да имат чар. Няма как да изброя изчерпателно – имахме прекрасни преподаватели! Благодарна съм им за всичко, което ми дадоха!

Кое от наученото/преживяното в Стопанския факултет Ви помогна най-много в кариерния Ви път?

Конкурентната среда не ми позволя да загубя форма след СМГ и 1-а английска, важно е да знаеш, че винаги има някой по-добър от теб и това да те стимулира да се развиваш. Преподавателите ни дадоха добра професионална основа от знания, но по-важното – стимулираха ни да мислим, да работим в екип, да бъдем креативни.

Как оценявате развитието на Стопанския факултет от Вашето студентство до днес?

Ние все още усещахме еуфорията на новото начало, но и вече увереността на факултет с традиции. Познавахме се повече с колегите и като че ли бяхме по-близки с преподавателите. Сега пък е много по-шарено – международни програми и студенти, супер силни магистърски програми, които привличат студенти от други специалности.

Посланието Ви към студентите на Стопанския факултет днес?

Изживейте максимално пълно студентския си живот – с фокус върху ученето и партитата. Работата, особено в първите години на следването, е инструмент за издръжка, но наистина не най-приоритетното. Най-важни са човешките контакти, които ще изградите с колегите си – дългосрочно те ще ви донесат несъизмеримо повече лична и професионална удовлетвореност и полза спрямо всичко друго.

И да не забравите, когато завършите, да станете част от Алумни клуба на Стопанския факултет, за да продължите контакта с колеги не само от своя, но и от вече 25+ випуска! За повече информация, на линия сме всички от борда, изберете си най-симпатичния 🙂

Коя е най-смелата Ви мечта?

Мечтите ми не се задържат дълго – бързо ги превръщам в цели и действам, за да ги постигна.