- Димитър Продански – International Business Development at Access Finance, CFA, PMP, възпитаник на Стопански факултет, Бакалавър „Бизнес администрация“, Магистър по „Бизнес администрация“
- Какво те накара да избереш Стопанския факултет и специалност „Бизнес администрация“ и след това магистратура в същата област?
Кандидатствах за бакалавърска програма в Стопанския факултет през 1997 г., когато бизнес администрацията все още беше нова специалност в България. Родителите ми имаха малка собствена фирма и прецених, че знанията и опитът от такова следване ще намерят бързо приложение. Същевременно, въпреки че факултетът беше само на 5 години, той вече имаше добра репутация, най-вече от гледна точка на високото средно ниво на започващите студенти. Всички трябваше да имат добри резултати от входящите изпити по математика и английски език, които бяха висока бариера. Аз завърших една от по-добрите английски гимназии и, въпреки това, за повечето ми съученици, включително мен, езиковият изпит беше предизвикателство. Магистратурата ми беше с по-тясна насоченост – управленски информационни системи, и ми хареса, че още тогава факултетът вече предлагаше четири различни варианта за магистратура по моята специалност.
- Какви знания или умения, придобити в университета, са ти помогнали най-много при изграждането на международен бизнес?
Бих изтъкнал няколко предмета, които много ми помогнаха, които понякога не са в основата на програми по бизнес администрация. Такъв пример е правото, което беше широко застъпено с отлични преподаватели от юридическия факултет. Това ми помогна да изградя сравнително добра култура в тази материя и да мога да комуникирам разбираемо с кантори от различни страни. През годините ми се е налагало да чета и да подписвам много договори и мога да се съсредоточавам върху най-важното, а и бързо да решавам по отношение на кои искания на партньорите мога да отстъпя, а при кои трябва да съм твърд. Определено ми помогнаха много счетоводството и финансите, които бяха на толкова добро ниво, че CFA програмата ми се видя сравнително лесна. А придобитите знания ми помогнаха в редовното разчитане на финансови отчети. Факултетът по онова време не наблягаше върху меките умения, но, въпреки това, много ми помогна средата и колегите от следването. От тях се научих, че няма невъзможни неща. Намерих добри приятели, с някои от които дори станахме колеги в работата.
- Какво от опита ти като прокурист в Лидл, при откриването на първите обекти в България, пренесе по-късно във финансовия сектор?
Едно от важните неща беше организираността. Трябваше да пътувам постоянно и имах по няколко срещи на ден. При една от командировките до Бургас, тръгнах от София в 6 сутринта, имах 7 срещи и се върнах в полунощ. За да постигна резултати, трябваше да се науча на много добра организация и дисциплина – качества, които ми бяха полезни при всяка следваща работа. Иначе, работата ми в Лидл нямаше почти нищо общо с финансовия сектор, но така ми се стече кариерата – минах през няколко тотално различни бранша и си обогатявах предимно откъм меки умения. Това, което трудно се учи в университета.
- Ръководиш експанзията на Access Finance и MFG в редица държави – кои са най-големите предизвикателства при стартирането на финансови услуги на нов пазар?
Най-голямото предизвикателство са регулациите. Дори в Европейския съюз всяко държава има голяма свобода да налага собствени изисквания към правилата за лицензиране, упражняване на кредитна дейност и защита на потребителите. В Европа оперираме в четири страни и навсякъде имаме продукти с различна структура. Това не ни се иска, защото изисква правно съгласуване и технически разработки, но е необходимост. Освен това, клиентите имат различни навици и, за да постигнем добри резултати, трябва да локализираме голяма част от процесите. В някои стани клиентите ползват за комуникация Viber, в други – WhatsApp, а в САЩ водещият канал е смс. За момента, ключовото понятие в международното кредитиране е локализацията.
- Как глобализацията е променила начина, по който се предлагат и усъвършенстват финансовите услуги?
Глобализацията подпомага платформите за предоставяне на услуги. Става въпрос софтуер от типа на ERP, CRM, комуникационни платформи, платформи за автоматизиране на решения и др. Например, в Европа ползваме американска платформа за автоматизация, докато в САЩ и Мексико – германска. Една от най-добрите компании за превенция на злоупотреби е унгарска. По този начин всяка финансова компания може да подбере най-подходящият за себе си микс от партньори, както и да оптимизира този микс при промяна на обстоятелствата.
- Какви технологични решения според теб ще променят най-силно финансовите услуги през следващите 5 години?
За мен бъдещето е автоматизацията. Това прави бизнесите скалируеми. Знаете колко е трудно да се намерят служители почти във всяка сфера, което налага ускорено инвестиране в технологии.
- Какво прави един финтех проект успешен на глобално ниво?
Както и при всяка друга компания, така и при финтех проектите е критично да бъде намерен добър product market fit. Имаш ли продукт, който да бъде желан от достатъчен брой клиенти, то имаш и business case. В най-добрия случай, продуктът ще е атрактивен за клиентите в големи икономики, където може да се разчита на по-добра възвръщаемост. Предвид спецификата на локализацията, за която вече стана въпрос, не е голяма разликата в усилията, които ще положиш за старт в по-малка страна като Словения и по-голяма като Испания. После трябва много добре да си управляваш финансите, защото ръстовете изискват средства и, когато не са разумни, може да доведат до крах на проекта. И, разбира се, трябва да работиш по задържане на клиентите и разчитане на променящите им се нужди – да добавяш и променяш функционалности.
- В интервю за Bloomberg TV споделяш за регулациите в Мексико, които са привлекли български финтех – как един пазарен регламент може да се превърне в конкурентно предимство?
Благоприятната регулация съкращава времето до пускането на продукт на съответния пазар. Това е особено критично за един стартъп, но е важно и за компании като нашата. В САЩ, където нашият бизнес е силно регулиран стартът ни отне 4 години – представете си колко стартиращи компании могат да работят толкова време, без да имат приходи. В Мексико ни трябваше малко повече от 1 година, при все че изградихме изцяло нови партньорства и бяхме затруднени с редовните пътувания. От икономическа гледна точка, регулациите представляват бариера за влизане на пазара и в Мексико тази бариера е вдигната.
- Кои пазари в момента според теб предлагат най-големи възможности за българските финансови компании?
Много зависи от продукта на тези компании. На мен най-лесно ми беше в Македония, където манталитетът на хората е най-близо до нашия. Пазарът е малък, но с малката конкуренция има възможност за по-бързо увеличение на пазарния дял. От по-големите страни бих изтъкнал Полша, чиято икономика се развива много бързо и нагласите към българите са положителни. Конкуренцията е много голяма, но още „има място под слънцето“. Пък ако си успешен в Полша, то това е отличен трамплин за още по-големи пазари и възможности.
- Какви умения трябва да развиват студентите и младите професионалисти, които искат да правят кариера в международния бизнес или финтех сектора?
Много е важна адаптивността. В международния бизнес не е важно да си тясно специализиран. Трябва да разбираш голямата картинка в различни области, но да умееш да оставяш детайлната работа на съответните експерти. От базовите изисквания са аналитичното мислене и много добрите комуникационни умения. Задължително да отидат да работят или поне да изкарат 1-2 семестъра в чужбина. Това разширява кръгозора и е конкурентно предимство.
- Ако можеше да се върнеш към себе си в първите години след университета, какъв съвет би си дал?
Честно казано, не бих бързал с магистратурата. Бих се фокусирал върху работата и търсенето на подходящата за мен кариера и сфера. Едва след това, бих се насочил към избора на магистратура.