Велислава Задурян е Директор „Хора и Култура“ в УниКредит Булбанк. Тя е асоцииран член на Chartered Institute of Personnel and Development (CIPD). Завършва бакалавърска степен по „Бизнес администрация“ и магистратура по „Бизнес администрация – Развитие на човешките ресурси“, като и двете ѝ степени са от Стопански факултет на Софийски Университет „Св. Климент Охридски“.
- Какво ви мотивира да изберете сферата на човешките ресурси и развитието на хората?
Изборът на професия в сферата на ЧР беше съвсем случаен, тъй като специалността „Стопанско управление“ ми даваше широк спектър от знания и възможности за развитие. Изборът ми на магистратура, както и изборът ми да се развивам и да продължавам да работя в областта на ЧР, обаче, далеч не са случайни, а напълно осъзнати и продиктувани от желанието ми да помагам и да добавям стойност с това, с което се занимавам.
- Кои бяха ключовите стъпки и предизвикателства по пътя Ви от студент в Стопански факултет до Директор „Хора и Култура“ в УниКредит Булбанк
В УниКредит Булбанк започнах през 2010 г. като специалист „Системи за възнаграждение и придобивки“, докато все още учех в Стопански факултет. Когато кандидатствах за тази позиция, не отговарях на формалните изисквания за опит, посочени в обявата. Водеше ме огромното желание да уча нови неща и да се развивам в голяма организация. Предлагайки ми тази позиция към онзи момент, мениджърите ми в голяма степен заложиха на моята силна мотивация и потенциал за развитие и ми дадоха кредит на доверие. Вярвам, че това е една от ключовите стъпки в моята кариера, които предопределиха пътя ми и съм благодарна за шанса и доверието в мен.
В ролята ми на Директор „Хора и Култура“ споделям същото разбиране, че подходящите кандидати не са тези, които отговарят на всяко едно изискване от обявите ни за работа, а тези, които имат силна вътрешна мотивация, имат огромно желание да учат и споделят екипните ни ценности.
Друг ключов фактор в моето кариерно развитие е постоянната динамика. Сменила съм 7 различни позиции в рамките на 15 години стаж в банката – след около 1.5г. опит като Специалист „Системи за възнаграждение и придобивки,“ през 2011г. започнах работа в екип „Център за обучение“. През 2014 г. поех ролята на бизнес партньор „Човешки ресурси“, а от края на 2016 г. до края на 2021г. заемах позицията старши мениджър „Обучение и развитие“. В периода 2022-2023 година имах възможността да оглавявам структурата по Обучение и развитие на УниКредит за Централна и Източна Европа, което ми даде ценен международен опит. В началото на 2024г. се завърнах да работя за банката в България в ролята на Старши мениджър „Стратегическо партньорство“, а от май 2025 поех ролята на директор „Хора и Култура“. Тази динамика всъщност е свързана с безброй възможности да уча нови неща и да се сблъсквам с непознати предизвикателства – нещо, което е изграждало у мен важни и непреходни умения, които ми помагат да се справям във все по-непознати и предизвикателни ситуации. Вярвам, че ученето през целия живот е в основата на устойчивото развитие на всяка една кариера.
Третия фактор, който бих споменала, е свързан с устойчивостта и постоянството. Пътят, който описах, не е бил нито лесен, нито линеен. Напротив, осеян е с редица професионални дилеми и предизвикателства от лично естество, които са ме връщали няколко стъпки, а понякога и няколко мили назад. Вярвам, че всичко, което ни се случва е с причина и се опитвам да гледам на тези моменти като на нов урок, който имам възможност да науча преди останалите. Насърчавам този начин мислене и сред хората около мен – не е толкова важно дали и колко пъти ще паднеш, а как и колко бързо ще се изправиш и продължиш напред.
- Какви умения или качества смятате, че са най-ценни за успеха в днешната ЧР среда?
Като при всяка професия, свързана с непрекъсната работа с хора, палитрата от необходими качества и умения е огромна. И все пак извън чисто професионалните компетенции, бих поставила няколко акцента:
Първият е свързан с познаването на бизнеса и бизнес стратегията, на макро- и микросредата, в която оперира компанията. Това е необходимо, тъй като ЧР стратегията е пряко свързана и в подкрепа на бизнес стратегията на компанията.
Вторият е свързан с емоционалната интелигентност – себепознанието, саморегулацията, социалната компетентност и в частност емпатията, както и уменията за изграждане и управление на взаимоотношенията са от ключово значение.
Третият акцент касае умението за работа и анализ на данни. ЧР структурите във всяка компания разполагат с огромно количество информация, чието структуриране и анализ могат да са изключително полезни при вземането на решения и изграждането на ЧР стратегия за бъдещето.
Последният акцент касае иновативността и отвореността към дигитални и AI базирани решения. В работната сила навлизат нови поколения, които имат очакването да преминават през различните ЧР процеси лесно, достъпно и с „няколко клика“. Това изисква от хората, които се занимават с ЧР, да имат висока дигитална култура и да търсят непрекъснато нови решения и инструменти, които дигитализират и подобряват служителското преживяване в различните ЧР процеса. Не мога да не спомена и експоненциалното развитие на ИИ, тъй като вече сме свидетели на неговото влияние върху пазара на труда и продуктивността на служителите.
- Какво е най-ценното, което взехте от времето си като студентка в Стопански факултет?
Не просто ценя, а считам за безценна основата, която ми даде Стопански факултет.
- Възможността да натрупам солидни академични знания в областта на икономиката и управлението от изключителни преподаватели, някои от които цитирам все още в ежедневието си;
- Възможността да изградя ключови умения за управление на времето, работа в екип, обработка и анализ на голям обем информация, управление на стреса, усвоени по време на изпитните сесии и проектните задания през семестрите;
- Възможността да разширя мрежата си от контакти с колеги, които споделят моите професионални интереси и с които и до сега поддържам връзка и обменям опит, а част от тях са и в най-близкия ми приятелски кръг;
- Възможността да се докосна до бизнеса от студентската скамейка благодарение на съвместните инициативи на Стопански факултет с редица компании, участието в Алумни клуба и пр.
- Ако можехте да се върнете в студентските години, бихте ли направили нещо по-различно?
Не се сещам за такова – използвах активно студентските си години, както за трупане на академични знания, така и за да намеря себе си и собственото си професионално поприще чрез различни стажове и възможности за почасова работа. Именно това е нещото, което съветвам студентите, които срещам днес – че това е тяхното време да учат, да експериментират и да намерят собствения си кариерен път.
- Какво бихте посъветвали сегашните студенти и наскоро завършили, които искат да се реализират успешно в бизнеса и мечтаят за международна кариера?
В допълнение на съвета ми по-горе, бих им казала да са двигателите на своята кариера и развитие – да си очертаят ясен план, да набележат малките стъпки, важни за изпълнението му, да се фокусират върху изпълнението на всяка стъпка, да не се отказват, ако срещнат препятствие и/или трябва да променят нещо по изначално набелязания път, да гледат на всеки опит като на възможност да научат нещо ново и да опознаят по-добре себе си, да са с позитивна нагласа по пътя, който са избрали, колкото и да е труден и обезкуражаващ на моменти… Убедена съм, че по този начин не просто ще реализират мечтите си, а ще подтикнат неща, за които дори и не са си мечтали.
- Има ли книга, цитат или принцип, който ви води в работа и в живота?
Книгите и личностите, които са ми повлияли в житейски и професионален план, са много.
Но има една мисъл, която казва, че „хората ще забравят какво сте казали и какво сте направили, но никога няма да забравят как сте ги накарали да се почувстват.“ Тази мисъл силно резонира с моя светоглед и изразява това, в което дълбоко вярвам –че начинът, по който караме хората да се чувстват, е най-силният показател за културата, която създаваме.
В ролята ми на Директор „Хора и Култура“ се стремя това разбиране да стане споделена нагласа в организацията – във всеки екип, от всеки лидер. Вярвам, че по-важно от това какво правим е начинът, по който го правим.
Стремя се да подкрепям мениджърите да виждат човека зад ролята, зад резултатите – как се чувства, какво го мотивира, какво му дава смисъл, както и да подхождат с разбиране и приемане на различията. Когато това стане естествена част от лидерството, хората се чувстват свързани, ценени и дават най-доброто от себе си. За мен истинската сила на лидерството се крие в чисто човешкото – в начина, по който присъстваме, слушаме и се отнасяме един към друг.
- Как балансирате личния си живот и взискателната роля на лидер в голяма организация?
Краткият отговор на въпроса е – не ги балансирам.
Мисля, че значението на думата „баланс“ предполага поддържане на някакво изкуствено съотношение между работа и личен живот, а и противопоставя работата с личния живот. В динамичния свят, в който живеем и работим, не можем да сложим формална граница между личен и професионален живот. Те следват по-скоро определен ритъм – понякога много забързан, друг път по-баладичен. Моята стратегия винаги е била да приемам настоящето с ритъма, който носи и да се опитвам „да науча бързо стъпките“ на този ритъм, за да се насладя на танца. 😊